В живота постъпваме и сме най-неразумни с майките и здравето си - и двете ги приемаме за даденост и сякаш каквото и да направим, те трябва да са до нас и да са ок!
И започваме да ги ценим, когато...аха да ги загубим или дори понякога твърде късно - изгубили сме ги.
И макар със здравето положението да не е толкова лошо, защото човек, колкото и да гледа "напред и високо", е някак суетен - къде повече, къде по-малко и дори само по тази причина бива леко загрижен за здравето - при отношенията с майка ни нещата обикновено не стоят точно така...
Ами да, с нея дори да сме скарани, това не влияе на външния ни вид!
Майка ни никога не трябва да ни се сърди, да не се обижда, да не е тъжна, да не намръщена - а дали е така и дали не е самотна - нейна си работа...Тя е наша даденост, като важната дума в случая е "наша"...Наш роб и наша собственост...
А обикновено не сме с такова отношение към себе си, когато сами имаме деца!
Тук вече сме различни и искаме, налагаме се, възпитаваме и пр...
Но със собствените си майки сме различни.
Може би и да е защото сме твърде уморени, искаме и нас някой да поглези, ние също да се разсърдим на някого, когото го е еня за нас.
Кръговрат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар