За мен това мило крехко растение, е истински пример за героичност :)
Голямата китайска роза у дома - висока е вече над 2 метра, не е цъфтяла от 2 или 3 години, но я държа, защото има много листа, а аз обичам зеленината у дома. В близост до нея е големия Бенджамин, който Адхам ми подари в началото на връзката ни - беше малък и сладък, сега е много голям и се чудя какво да го правя. Сърце не ми дава да го окастрям - това е проблема ми и с Китайската роза, както и с другите цветя. Всички растат неудържимо, а аз не мога да ги кастря! Китайската роза толкова бързо расте, че непрекъснато ми закрива светлината от прозореца.
Особено Хибискуса - постоянно се налага да махам клони и постоянно ги топя във вода, те пускат моментално корени и после се сещате как се чудя на кого да ги раздавам и какво изобщо да ги правя...
Та тази година при едно чупене на клони, боднах направо едно клонче, без да го топя във вода преди това. Боднах го в голяма саксия, която е извън терасата ми, дори е незащитена от непрестанните дъждове това лято, на слънцето и изобщо на всяко действие, което понасят всички външни цветя и дървета.
И клончето не само не увяхна, но и изкара така, както си беше около 20 см високо, 2 пъпки!
След седмица едната леко отвори листенца и се показа червеното цвете.
Така стоя отново около седмица.
Разтвори се още и сега си е цвете - не е голямо, но е там, червено и цъфтящо...
Герой си е и това е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар