Плетени мокасини/ Cozy Crocheted moccasins

Първите ми :) И то без схема - нито на ходилото, което се плете отделно, нито на горната част. Разбира се, поразгледах предложенията и плетох "на око". Първия мокасин ми беше лесен, но втория, който трябваше да направя точно, като първия...веднага съжалих, че за пореден път не записвах. Но нямаше проблеми или разплитане.

Най-топлите, мекички и сладки пантофки за студените дни и вечери.
Имам намерение да изплета такива и за лятото от подходящи материали.
Камал много ги хареса - и няма как иначе, но все още нямам достатъчно прежда от тази, която използвах за ходилата, затова все още не съм изплела и за него (поне).

На част от снимките се вижда малко от килимчето-пътека, изплетено от прежда от тениски! Любимо! Меко, топло, удобно за тръскане и пране, весело и ... евтино!
Можете да видите подробности ТУК.

Другите красоти в цвят Бордо, можете да видите ТУК и ТУК. 

Един есенен ден в града/ Autumn day in city

За мое голямо удоволствие, наред с наистина рано настъпилите студове, има и хубави есенни октомврийски дни, в които можем да се насладим на слънцето и на онзи разкош, който ни заобикаля. 

А той е навсякъде - Аллах наиситна ни е дал толкова красота.

Обичам пролетта и тогава не ми лиспва есента, лятото - също, зимата..., но като дойде есента имам чувството, че все нея съм чакала, да се "напълня" с това изобилие от цветове...! 

А през следващия сезон ще си кажа същото :)

От днес Камал тръгна на курсовете в Музея за земята и хората по минералогия и геология, а аз, наред с ранното ставане и излизане - неща, необичайни и трудни за мен - можех да се насладя на спокойствието по улиците и приятния предиобед.

След края на курса, се разходихме около НДК и по Витошка - скоро не бях минавала и беше приятно. Независимо ОГРОМНАТА тълпа! Просто огромна! Явно повечето хора се възползваха от топлия ден.

Отделен беше факта за "големия" мач между ЦСКА и Левски, та беше пълно с фенове и полиция. Едната агитка беше зад НДК от рано на обяд, с бирите в ръце, пееки и крещейки, палейки огньове и хвърляйки пиратки и бомби. Не знам как се живее там, сериозно.

Забележка - за Адхам - преглеждайки етикетите, които да прикрепя към тази публикация, видях "Семейство" - слагам го, макар че без теб семейството ни не е цяло!

Това е красивата изложба в чест на годишнината на Nacional Geographic - както винаги си заслужава да се види

Доста светло - не можех да направя хубави снимки, съжалявам

Този врабчо е от групата почитатели на Макдоналдс - тъжен факт, но е истина 

Любомата снимка на легендарния фотожурналист на NG Мейнард Оуен Уилямс - за негово учудване никой от хората на този пазар в Харат, Афганистан, не мигнал през 3-те секунди, нужни за експозицията :) - това е през далечната 1931 :) 

Уличен музикант, който много приятно озвучаваше площада със Somewhere over the Rainbow... :)

Момчето с най-хубавата трапчинка :)

Не знам дали се вижда добре тълпата от хора напред! 

Общината се е погрижила за този цветен разкош - през няколко метра - големи кашпи с цветя

Коко яде печени кестени

И накрая - едни нови кубинки, тип Doc Martens 

"Over The Rainbow"

Somewhere over the rainbow
Way up high there's a land I heard of once in a lullaby
Somewhere over the rainbow
Skies are blue
And the dreams that you dare to dream
Really do come true

Someday I'll wish upon a star
And wake up where the clouds are far behind me
Where troubles melt like lemon drops
Away above the chimney tops
That's where you'll find me Somewhere over the rainbow
Bluebirds fly
Birds fly over the rainbow
Why then oh why can't I?

If happy little bluebirds fly
Beyond the rainbow why oh why can't I?

Бърза промяна на обувките/ Quick shoes change

Купих си блуза в бордо, която просто не свалях от гърба си, когато излизах навън и покрай нея се наложи да промена визията на сандали, които имах, но бяха в бяло, а аз не се нуждаех от бели...
Затова ги промених, да бъдат в подходящ, поне долу-горе, цвят за блузата. Ето резултата: