Книгоразделител с изонит и бележник free style/ Bookmark and notebook

Това е един от любимите ми книгоразделители, защото го изработих лично за една от най-обичаните от мен приятели. За съжаление вече бивща приятелка и настояща само позната... Такива нелогични неща се случват в живота или поне така и не разбираш причината за това, което става с и около теб. 

 Книгоазделител, изработен в техника изонит

Този бележник е апликиран с естествена кожа, отпред е с цвете от коноп, фигура и мрежа от изонит.

Детски ранички и тийнейджърска дънкова чанта, Kids backpacks and teen Denim bag

Имах прекрасни гости тези дни. Гости, които познавам от 8 години, а чак сега Бог ми даде възможността да ги видя на живо и да отдам полагаемото на госта, неговото право да се чувства добре. Дано да съм се справила. От душа и сърце приготвих едни подаръчета. Не са нещо скъпо и голямо, макар че много от вас ще кажат - богатството не е в парите. Всичко го казваме, особено когато сме бедни. Но всеки дава онова, което има. Аз се трудих лично за всяко дете и за прекрасната им майка.

Започвам от най-малкия към най-големия. В същност подаръците не са само ранички.

За малкото момиченце:

 На джобчето на раницата апликирах буквичката от името на детето - Р (Рийм), Голямото цвете на капака, е отделно изработено и пришито към раничката. Копчетата на джобчето, са с форма на слончета.

Предната част на тефтерчето, е апликирана със сатенени ленти и цвете от мъниста.

Задната страна е с различни цветове плат, а отгоре е апликиран оранжев картон, с изрязани различни формички.

За второто дете - момчеце, е синя раничка:

На капака е апликирано пингвинче с топка, пълна с памук, закопчава се с облечено соньо копче.

Джобчето се закопчава с копчета в различни форми - колички, самолетче, зайче, пигвин.

За голямото момиче, е изработена спортна чанта с цветя:

Чантата е от дънков плат (Деним), цветята са изработени отделно и пришити, както и листата на розите. Пришити са и различни по цвят големи копчета :))

Подготовка за училище, част 2/ Preparing for school

Както винаги, така и тази година, с удоволствие започнах да правя подвързии на тетрадките на Камал. 
Имах си на ум един нов начин, който е доста атрактивен, поне за мен. Лошото е, че не мога да си спомня в кой блог беше предложението, за да мога да линкна. PS - току що го намерих :) - suzyssitcom.com/)
Това, което в крачка реших, беше да направя подвързиите така, че примерно по математика тетрадките да бъдат в син картон, по български - в червен, по английски - в зелен, по друг предмет - в жълт и т.н.
Тази идея заимствах от едно изискване на класната на Камал в 1-ви клас, което много ми хареса - тя искаше различни на цвят папки, в които децата слагаха учебниците и тетрадките си. Например по математика беше в зелена папка, българския - в жълта, английския - в червена и т.н. Това определено беше лесен начин за отделяне и лесно изваждане на всички помагала.
Така и сторих с тетрадките. Е, начина, по който ги подвързвам не е много бърз и затова не съм приключила още с всички тетрадки, но аз така и така не знам колко бройки ще са необходими. Затова и не се притеснявам - иншаАллах ще продължа идните дни. 
Не са много хубави снимките, но все пак:

Лице

гръб

Извън София

Най-после това лято и на мен ми се отвори възможност да се махна от горещините на града. Е, за малко, но ... по-добре за малко, отколкото изобщо...
Освен това е истина, че и няколко дни да се застои човек на едно място, е своего рода мързел. Определено си трябва движение и в буквалния смисъл!
Бях в родното си Врабево. По начина, по който описвам случката, ако някой, който не ме познава, чете блога, ще си помисли, че съм някъде далеч в чужбина. А аз съм само на 180 километра от Врабево...
невероятно, но факт...За последно си ходих още през април.
Както и да е.
Днес се прибрах, заедно с мускулната sи треска от катеренията и обикалянията :) Заедно и с доста домашни и най-вкусни на света домати, грозде, червено цвекло, сливи...и други нещица от градината.
Баща ми е влюбен в градината си, успокоява гo и алхамдулиллах, отлежда невероятно големи и вкусни плодове и зеленчуци.
Усетих, че и мен ме влече градинарстването, макар да изпуснах доста години от младините си, в които смятах, че градинарстването е нещо скучно...Но иншаАллах да имам още възможности да се занимавам с това така красиво и успокояващо нещо, като отглеждането на растения - независимо дали са за ядене или за красота.
Ето го и него - точно на пресечката на диагоналите между Ловеч, Троян, Севлиево и Априлци, срещу Ботев, Левски, Триглав и изобщо - точно срещу Централния Балкан, като от Гаур Баир, като на длан, се вижда Севлиево, Априлци и върховете, Козя стена!

Най-прекрасната естествена панорама!

На горните снимки в далечината се виждат всички изброени от мен върхове.
Самото село винаги е приличало на самолет :)
В землището от страната на сниманото от мен, от гледката на Гаур баир, са трите язовира пред Каля черква и Градинарския язовир.
На слизане от баира използвахме новия път, който са направили от Софарма и по който вече се качват и превозни средства и това, погледнато от добрата страна, е възможност за трудноподвижни хора, да се изкачат на високия 800 метра баир.
Та на слизане, се натъкнахме на едно голямо конско стадо. Красиво и малко страшно :) Защото мъжкия ни следваше до последно :)

Това е мъжкия, красавец, забеляза ни и после се отмести встрани, а женските и малките го последваха.

Един ден след разходката по Гяур баир, отидохме до друг голям язовир - Ледиво. Не знам откъде е името му.
Той се стопанисва от Рибарската дружинка.

В същност, същия конски табун обикаля землището на селото и ето тук е разградил този именно имот и то съвсем скоро преди да отидем ние. Отворили са портата, влизали са където си искат.

Дърветата са се навели до земята от плодове!

Алчни богаташи, са отклонили всичката вода за вилите си.

 Горните две снимки, са на плоча, върху която е капала вода от чешмата - всичко, което се вижда, е варовик!

Другата разходка, е за риба на язовир Каля черква. Това е едно място, на което обичаме да ходим, защото е тихо, спокойно и красиво.

 Нашия татко рибар наистина ни нагости с риба за вечеря

 А това е сладкия помощник, който обаче точно тогава вдигна температура и се разболя доста тежко за следващите няколко дни

 А това беше моя транспорт от село до язовира. Не си го спомнях от момичешките си годни да е било толкова тежко...:)

 Е толкови са таранките...малки...ама много :))

Това беше наистина много смешно, но късно извадих фотоапарата :) Въдицата на Адхам се закачи за ябълковото дърво, той се покачи да я свали, люшна се и едвам слезе. Припаднахме с Коко от смях :))

 Не се вижда добре, наистина, но на отсрещните дървета живеят хилядо лястовици. Преместили са се заради сухото и горещо лято от селото, до язовирите.
Почти не свалях очи от тях да ги гледам!

Е, тук е ясно :) Печем си рибката за вечеря :)