Моя сладък герой - клонче цъфнал Хибискус

За мен това мило крехко растение, е истински пример за героичност :)
Голямата китайска роза у дома - висока е вече над 2 метра, не е цъфтяла от 2 или 3 години, но я държа, защото има много листа, а аз обичам зеленината у дома. В близост до нея е големия Бенджамин, който Адхам ми подари в началото на връзката ни - беше малък и сладък, сега е много голям и се чудя какво да го правя. Сърце не ми дава да го окастрям - това е проблема ми и с Китайската роза, както и с другите цветя. Всички растат неудържимо, а аз не мога да ги кастря! Китайската роза толкова бързо расте, че непрекъснато ми закрива светлината от прозореца.
Особено Хибискуса - постоянно се налага да махам клони и постоянно ги топя във вода, те пускат моментално корени и после се сещате как се чудя на кого да ги раздавам и какво изобщо да ги правя...
Та тази година при едно чупене на клони, боднах направо едно клонче, без да го топя във вода преди това. Боднах го в голяма саксия, която е извън терасата ми, дори е незащитена от непрестанните дъждове това лято, на слънцето и изобщо на всяко действие, което понасят всички външни цветя и дървета.

И клончето не само не увяхна, но и изкара така, както си беше около 20 см високо, 2 пъпки!
След седмица едната леко отвори листенца и се показа червеното цвете.
Така стоя отново около седмица.
Разтвори се още и сега си е цвете - не е голямо, но е там, червено и цъфтящо...

Герой си е и това е!

Нашия постоянен гост

Как се прави "пръст" и декоративна "тревичка"/

Как се прави "пръст" и декоративна "тревичка" за аранжиране на дърво бонзай от мъниста или други мини композиции | Вижте как го правим ние

Лещата и бобчетата растат

Това беше началото

Ментата се продаваше в саксии в Лидл,
което ми достави голяма радост - обичам чай от мента!
Свежа и прекрасно ухаеща!

Пролет след зимата

Хубаво е, когато виждаш идването на пролетта - мириса, който се носи от малките чудесни цветчета на дърветата и из тревата. Дори София разцъфна тези дни.

Отделно "настъпи" и астрономическата пролет...Въпреки че е поредния път, когато неживи неща влияят върху настроението ни и мисленето - това обаче е този път, когато влиянието е позитивно - човек се настройва оптимистично, с желание за работа и живот. 
Сигурно е въпрос на хормони, безспорно, но тях не ги виждаме. Единствено ненатрапчиво топлото  слънце и красиво изглеждащи, иначе мръсни градинки, пълни с туфи цъфтящи игличини и теменужки, сред които ти се иска с часове да стоиш и да вдъхваш прекрасния аромат - всичко това сякаш помага на кръвта ти да тече по-бързо във вените, успокоява ума и помага да дишаш по-леко...
Щъркелите се върнаха по родните си места и дори темерутите, онези, които уж не поглеждат наоколо казват: "Ех, ще се живее!"...
Синигери, косове и другите пернати не спират да пеят и това, по моему, пречи на работата, но пък е в унисон с оптимистичното, но леко завеяно и някак по детски весело настроение на човек. Сякаш си влюбен. 
Вероятно пролетта е начина, който Бог ни е дал, да се събудим след летаргията на зимата, през която работим и живеем сякаш по навик. 

Пролет

Свежест, красота, ефирност...Това е пролетта и сега е в разгара си. Не можеш да се наситиш - не искам да мигам, за да не откъсна и за частица дори погледа си от този водопад от свежест.
Всички нюанси на зеленото - дори не предполагаш, че са толкова много и не можеш в никакъв случай да избереш един от тях - като кутия с бонбони!
Зелено, бяло и жълто - на фона на лазурно синьо небе - това е България в момента.
Нацъфтели акации - обагрени баири в бяло - а аромата...Омагьосващ.
Нацъфтели полета с рапица - сякащ слънцето е слезнало на земята...
Накъдето и да обърнеш поглед, оставаш без думи от тази простичка, но огромна красота.

Така имах щастието да се насладя на любимата на всички ни пролет, пътувайки на гости на родителите си.
Врабево си беше то - нацъфтяло - всякакви плодни дръвчета, акации, цветя по градините. Дори орхидеи - огромни красиви цветове.
Всички бръмчащи насекоми бяха наоколо - несмогвайки да вземат всички прашец, който има.
За птиците...ах, как пеят. Авлиги, косове, чучулиги, лястовици, кукувици...Разкош!

С Камал ходихме всеки ден на походи в околнистите на селото - споменавала съм, че е в предбалкана и средния дял с най-високите си върхове, е винаги като на длан пред нас. На снимките се вижда, че дори от Гяур баир се разкрива една огромна панорама - вероятно десетки километри - имайки предвид, че хващам Карцовия паметник и след него още поне 15 километра, а от другата страна почти до Севлиево...

При разходките ни успяхме да снимаме много следи от диви животни - дори мечки. Глиганите са явно доста голям брой, не успхме, за щастие да срешнем на живо :)
Но затова пък сърна с големината на коза, беше слезнала до селото и то в следобедно време!
Знам къде най-често ходят на водопой сърните и елените, но нямах възможност да се разходим там.
За съжаление - така и не разбрах досега кой - но гората се изсича и то с ужасно бързи темпове - от любимите баири слизат прицепи, натоварени с дебели дъбови дървета...За боровете не ми се говори - ще видите на едни снимки - сечището прилича на гробище, сякаш е място, на което е паднала бомба...

 Това наистина е най-доброто куче, което съм виждала - носи смешното име Зори :)

 Каменливчо - стръмната пътека, която води към Гяур баир - за съжаление не се вижда големия наклон на пътеката.

 

Ку-ку :)

 Снимах много на брой подобни дупли в земята

Едно изненадано гущерче :)

 

 На слизане от баира:

Погледа назад

Стъпката снимахме по пътя на слизане - животното е преминало от едната страна и влезнало в гората от другата страна

Тези стъпки снимахме в място със застояла вода, беше засъхнало

30 метрови стволове...

Камал си хареса този дънер и си го завлачи до дома ни!

сечище..

Коко се труди

Съвсем не му е лесно...

Това е красивата градина на близка на родителите ми - пенсиониран лекар от Врабево. Това е една от цъфналите магнолии

Коко е сърдит, защото майка ми не му позволи да се полюлее на градинската люлка

разкош

още разкош

...и още

и още

!!!

Това е от друг наш поход - баира е зад Гаур баир и много по-висок от него. 

Зори си намираше разни неща :)

Зори беше много смешна с този дънер - явно прогорен - тя постоянно се стряскаше от него и все тичаше с лай натам

по време на почивката ни :)

Любимо занимание на Коко и татко му - да си дялкат

Една рядкост за това време - теменужки

Тук майка ни се обади, че изненадвайки ни, си идват брат ми с жена си и малкия ми племенник Рангел. Така станахме една пълна с хора къща - дойде си и Адхам. Но снимките от там, ще пусна по-късно. ХОдихме на прекрасните Крушунски водопади! Най-сетне да мога не само да гледам снимките им из интернет, а да ги видя лично, да се разходя там...Препоръчвам мястото на всички!