Топ 10 стайни растения, които поглъщат токсичните вещества в дома

Топ 11 на стайните растения, които поглъщат формалдехида, бензена и въглеродния оксид от въздуха:

1. Палма Арека (Chrysalidocarpus lutescens)

Наричана още пеперудовидна палма. Лесно за отглеждане и много красиво. достига голяма височина

Премахва: всички тествани токсини витаещи във въздуха 

2. Женска палма (Rhapis excelsa)

Лесна за отглеждане, макар че расте бавно, може да достигне много голяма височина, с широки листи и корона.

Премахва повечето замърсители

3. Бамбукова палма (Chamaedorea seifrizii)

Наричана още Тръстикова палма.

Премахва: бензен, трихлоретилен, формалдехид

Ползи: Бамбуковата палма добавя много спокойно и тропическо усещане. Има резистентност към повечето инсекти.

4. Фикус робуста (Ficus robusta)

Премахва: повечето замърсители и по-специално формалдехид

Ползи: Ще оцелее при слаба светлина и толерира ниски температури. Отлични качества в премахването на токсини от всякакви помещения.

5. Драцена “Janet Craig” (Dracaena deremensis)

Премахва: повечето замърсители и по-специално трихлоретилен

Ползи: Много атрактивно растение. Лесна е за отглеждане и при малко светлина. Много обичат да бъдат пръскани с вода. По препоръки се прави по 1-2 пъти в седмица. Крайчетата на някои листа са малко изсъхнали, което говори, че влажността в стаята ми е ниска за растението. Но то е силно и може да толерира и дори малко занемаряване (например, ако пропуснете да го полеете някой път). От различните видове драцени, Джанет Крейг се сочи като най-добрата за премахване на химически токсини от околната среда.

6. Филодендрон (Philodendron sp.)

Не обича много светлина. Директното слънце може да прогори листата. Ако расте навън, трябва регулярно да се чисти от прах. Почвата трябва да е влажна, но не и да се задържа влага - да се изчаква между поливанията. 

7. Рубелини (Phoenix roebelenii)

Премахва: повечето замърсители и особено ксилен.

Предимства: Бавно растящо растение, което може да достигне височина от метър и половина-два. Може да толерира ниски нива на светлина, но има нужда от голямо пространство. Ако се чуства щастливо, може да вирее много години.

8. Фикус Али (Ficus macleilandii “Alii”)

Премахва: повечето замърсители и по-специално формалдехид

Предимства: Красиво голямо растение, което може да се ползва за безброй декоративни цели. По-лесно за гледане от Фикус Бенджамин, но пак може да изгуби някои листа, докато се адаптира към нова заобикаляща го обстановка. Има три вида фикус али: стандартните дървета, храстите и плетките (няколко засукани стебла).

9. Папрат (Nephrolepis exaltata “Bostoniensis”)

Премахва: повечето замърсители и по-специално формалдехид

Предимства: Много популярно и може би едно от най-старите растения. Красиво и изящно, то е предпочитано за всякакви помещения, но се изискват повече грижи, за да расте добре.

10. Спатифилум (Spathiphyllum “Mauna Loa”)

Премахва: алкохоли, ацетон, трихлоретилен, бензен, формалдехид

Предимства: Силно и красиво растение с нежни бели цветчета и спокойна енергия. Лесно e за отглеждане и e наслада за окото.

11. Хлорофитум (Chlorophytum)

 Премахва: Различни токсини и особено бензен и формалдехид

Предимства: Лесен е за отглеждане и непретенциозен от към светлина, но най-добре се развива при повече. А още по-лесно и се разпространява. Само откъсвате една издънка, слагате я в чинийка вода за един ден и после посаждате. Много е удачно като висящо растение. Получава се нещо като водопад :). Пазете от котки, защото обичат да го ядат :). Подобно на драцената, и хлорофитумът също обича да бъде пръскан с вода. 

Препратки:
How to Grow Fresh Air: 50 House Plants that Purify Your Home or Office (Penguin; First Edition edition April 1, 1997).
Wolverton Environmental Services (http://www.wolvertonenvironmental.com/air.htm), Last updated May 2009.

Dr. B.C.Wolverton’s book is available online: “How to Grow Fresh Air – 50 Houseplants that Purify Your Home or Office”.

Последната му книга Plants: Why We Can’t Live Without Them е достъпна онлайн.

For more information on non-toxic home cleaning read our guide here.
For information on non-toxic pest control read our guide here.
Browse hundreds of environmentally friendly products in our store here.

http://ivan-whiskey.blogspot.com

http://eartheasy.com

Как да използваме взаимоотношенията между растенията в наш интерес

Когато в едно помещение съхранявате ябълки и картофи, то трябва да знаете че картофите покълнват по-бързо. Това се дължи на етилена, който се излъчва от ябълковите плодове. Излъчвания от корените на доматите стимулират растежа и развитието на целината. Краставиците се развиват чудесно със зеления фасул или граха. Доматите могат да се смесят с магданоз, но не и с алабаш. Алабашът е добър съсед на червеното цвекло, но не се препоръчва да се сади заедно с главесто зеле и майорана, защото те взаимно се подтискат. Най-добри комбинации в зеленчуковата градина са: салатите могат да се развиват чудесно в съседство с морковите; алабаша с червеното ципа; целината с доматите и фасула; доматите с магданоза; фасула с морковите и цветното зеле; картофите с чесън и хрян; морковите с копър; фасула с чубрица; краставиците с грах или фасул. Най-лоши комбинации в зеленчуковата градина са: домати с алабаш или резене; фасул с лук или чесън; главесто бяло зеле с майорана; всички зеленчукови култури в съседство с орехи; всички зеленчукови култури в близост до пелин. Как да водим ефикасна биологична борба с вредителите по културните растения и коя е най-добрата комбинация за предпазването на културните растения? растенията няма да страдат от нападението на земни бълхи, ако засеете репички и ряпа в съседство с главеста салата, алабаш и домати; ще принудите морковената, луковата муха и луковия молец да избягат от Вашата градина, ако засеете смесено моркови с лук и праз; бялата зелева пеперуда не обича и не напада градина в която зелето се отглежда смесено с домати и целина; ако в близост до ягодите засадите кромид лук или праз, то тогава няма да имате проблем със сивата плесен (ботритиса) по тях; когато в лехите с домати посеете магданоз ще си решите проблема с появата на кафяво гниене по тях и ще си имате подправка за салатата. Когато разполагате видовете зеленчуци в градината, трябва да сте наясно кои се понасят и кои - не. различните видове зеле не се засаждат след кръстоцветни култури - алабаш, репички, ряпа и др.; праз може да се сее след всички зеленчуци, но не и след кромид; салата се сее след всички зеленчуци; спанакът се развива най-добре след ранни картофи, грах или фасул; кромида се засява след различните видове зеле, краставици или моркови; морковите е най-добре да се засяват след различните видове зеле и след житни култури; ряпата се развива добре след всички зеленчуци, но не и след кръстоцветни, защото са от едно семейство; червеното цвекло се развива добре след алабаша и различните видове салати, но не и след спанак; целината се засява след спанак и карфиол, но не и след целина, моркови и магданоз; зеленият фасул може да бъде засят след себе си и след зеле; грахът не трябва да се сее след лук или праз - необходимо е да минат поне три години; краставиците понасят всички зеленчуци и могат да се сеят след тях; доматите не трябва да се сеят след картофите. В края на лехите можете да засадите култури, които излъчват силен аромат, летливи вещества, фитонциди и др. Те могат да се използват и като подправка, и за лечебни цели. Освен това те стимулират растежа на културите. Така при картофите се препоръчва чесън, а при доматите - магданоз. Хрянът, засаден в края на картофените площи, оказва благотворно въздействие върху развитието на кпубените.

http://agronet.bg

Числата на Фибоначи при растенията

Още в дълбока древност човекът е открил, че всички явления в природата са свързани едно с друго, че всичко е в непрекъснато движение, изменение и ако това се изрази с число, ще се открият удивителни закономерности.Числа на Фибоначи, образуващи последователността 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144, 233 и т.н., при която всеки член се получава като сбор от предишните два, имат особенността да се проявяват на най-неочаквани места. Растенията първи са привлекли вниманието на математиците.

Растеж по Фибоначи

Растението вдясно конкретно илюстрирачислата на Фибоначи , като начина му на нарастване повтаря точно родословното дърво на зайците на Фибоначи. Този модел на растеж се среща при много треви и дървета.

Цветове по Фибоначи

Много цветове имат брой на листчетата равен на числата на Фибоначи:

• 3 – трилистници, амарилис , кокиче , ирис (перуника) , лале, трилиум, минзухари, нарциси и други луковични. Ириса, лалето и амарилиса имат всъшност по 2 тройки венчелистчета.
• 5 – лютиче , шипка, слез, латинка, петунии, незабравки, теменуги и виолетки, диви карамфили,хибискус, азалия (рододендрон), люляк, камбанки, а също цветовете на домата, картофа и тиквата. Това е най-многобройния вид. Най-големият цвят – рафлезията е също с 5 листа.Пасифлората има 2 двойки по 5 венчелистчета, оцветени в различни тонове, 5 зеленикави тичинки (T-образни) и в центъра още 3.
• 8 – делфиниум (ралица), анемония (съсънка), далия и цвете, наречено космос (Cosmos bipinnatus).
• 13 – Senecio jacobaea, рудбекия.
• 21 – цикории, лайка, някои видове маргарити.
• 34 - невен (календула) , маргарити, астри, гербери и слънчогледи имат и по 55 и 89 венчелистчета.

Разбира се има растения, които имат по 4 листенца, което не е число на Фибоначи, например мака, но тези растения са двусемеделми и ако се вгледате, ще разбете, че това са всъщност 2 двойки листенца, а 2 вече е число на Фибоначи.

Плодове по Фибоначи

Ако срежете някакъв плод или зеленчук, ще откиете, че броя на  дяловете им също е число на Фибоначи: 2, 3, 5 – домат 3 – краставица, чушка, банан 5 – ябълка, киви

Семена по Фибоначи

Числата на Фибоначи могат да бъдат видяни и при разполагането на семената на цветовете. Вляво – триделно семе на теменуга, вдясно – макова глава с 13 кутийки.

Филотахия

За много хора обобщението, че растенията живеят по закона на числовата редица на Фибоначи, може да се стори пресилено, но ще се съгласите, че все пак има някаква загадка. В ботаниката съществува дял, който се нарича филотахия и изучава закономерностите в подреждането на листата. През 1754 г. Шарл Боне, изучавайки разположението на листата на стъблата на някои растения, открил че ако мислено се съедини с линия местата на „прикрепване“ на листата, то ще се получат няколко спирали, или т. н. генетичен винт – генетичен, защото разположението на листата отговаря на реда им на поява отдолу нагоре. Оказало се, че разстоянието между циклите на листата са пропорционални на числата на Фибоначи или a/b=b/c=~1.6. Това се наблюдава много добре прицикорията. Листата не израстват произволно на стъблото: те могат да бъдат разположени както алтернативно (през едно), така и противоположно на 2 реда, или по спирала. Листата, които могат да се групират в една спирала се наричат парастих.

На схемата вдясно е изобразено растението Protea cynaroides и може да се забележи, че всеки осми лист заема същата вертикална позиция като първия лист на стъблото(0). Освен това, всеки осми лист идва точно след три оборота или 3 цикъла (обороти) за период. Ако броя на листата за период е n, а броя на оборотите за период – m, то P. cynaroides има m = 3 и n = 8: две числа от познатата ни редица!

• m = 1, n = 2 - липа, житните културии и много от луковичните растения;
• m = 1, n = 3 – ела, бук, леска и бреза, а също и лозите;
• m =2, n = 5 - ива, дъб, розите и някои плодни костилкови дървета като ябълките и вишните например;
• m = 3 , n = 8 – зеле, астри, малини, круши и тополи;
• m = 5 , n = 13 – бадеми;
• m = 8, n = 21 – за хвойновите и еловите шишарки;
• m = 13, n = 34 – бор.

Анализирайки научно-изследователска литература, обхващаща 650 вида и 12500 образци, R. Jean (1994) определил, че сред растенията със спирално или двойно разположение на листата, около 92% имат филотахия по Фибоначи.

Проекцията върху равнина на разположението на листата, позволява да се определи ъгъла на взаимно разминаване на листата, който се оказва „златен„, отново свързан съсзлатното сечение „Ф„. . При спирално или двойно разположение на листата, количеството на видимите спирали, наречени парастихи, са две противоположно завити спирали, като броя им често е равен на два последователни елемента на реда на Фибоначи. Сукулентното растение Aonium има 3 спирали (сини) в едната посока и 2 (червени) в другата. Ъгълът между листата 2 и 3 и ъгълът между листата 5 и 6 са много близки до 137.5o

сини червени

Същите закономерност мога да се наблюдават не само за цилиндрични стъбла и клони, но и за шишарките, бодлите на кактусите, ананаса и слънчогледа.

Една от най-впечатляващите прояви на числата на Фибоначи е спиралното подреждане на семената върху питата на слънчогледа и на някои други от семейството на астрите. Както се вижда на снимката вляво, там се образуват две множества от логаритмични спирали: червените са ориентирани по посока на часовниковата стрелка и са 21. сините са обратно на часовниковата стрелка и са 13. Броят на спиралите в двете множества е различен и проявява тенденцията да образува двойка съседни числа на Фибоначи. Средно големите слънчогледи обикновено имат по 34 и 55 спирали, но се срещат и гигантски слънчогледи с по 89 и 144 спирали.

червените сините двете множества спирали

Тази хубава снимка е взета абсолютно произволно от един фотографски сайт (никаква връзка с темата!)

Опит за обяснение

Тези закономерности са най-ясно изразени, без отклонения, на върха, при пъпката най-отгоре – меристема – нарастващия край на растението. Ботаническите елементи като например листа, люспи, бодли се зараждат там. На този ранен етап те са само изпъкналости на бързо нарастващи клетки, известни като примордия. Когато са в контакт те правят ясно различими сегментите парастихи и те се наричат контактни парастихи. Парастихите, завъртени в едно направление, с една и съща стъпка съставят семейство парастихи.

През 1868 ботаникът Вилхелм Хофмайстер публикувал своя микроскопски анализ на меристемите. Той предположил следното: примордиите се подреждат циклично в най-достъпната точка около меристема. примордиите се отместват радиално от центъра едновремено с еднаква скорост и нарасват в диаметър, докато не изпитат контактното налягане, като се стремят да запълят най-малко заетото място. пътя на хоризонталното движение на примордиите не е праволинеен, като контактните двойки се увеличават за сметка на престрояването на примордиите в процеса на движението им от центъра към периферията.		На микроскопската снимка: М = меристем P = примордии.
Появата и растежа на контактните парастихи може да се опише със целочислено събиране на вектори в момент на допир на две примордии, движещи се в противоположните върхове на вектония четириъгълник.Това дава възможност да се направят компютърни симулации на процеса.

Проследете анимацията. Всяко ново семе се появява на точно Ф оборота от последното. Примерът е взет оттози сайт (http://www.mcs.surrey.ac.uk/ Personal/R.Knott/Fibonacci/fibnat.html)

Още няколко примера

Някак си ми е трудно да пренебрегна цяло семейство красавци – видни фенове на Фибоначи: вдясно – Mammillaria sempervivi, вляво – Aloe polyphylla, което расте във високите планини Drakensberg в Южна Африка. Ако някой се интересува от влиянието на компютрите върху кактусите и обратно – посетете този линк.

Те отново са сред нас за да ни отворят очите! Класовете на „кръговете в полето“ са завити в същата логаритмична спирала, в същите „златни“ пропорции, и в същите закономерности на редицата на Фибоначи, за които говорихме досега! Дъното на фигурата има пет слоя, и пшеницата във всеки слой е завита в посока, противоположна на предишната. Всеки клас в тях е положен точно един до друг. В центъра на кръга стоит недокосната малка група класове. източник