източник - тук
Майката е Милостта на Аллах към хората!
Родителите - бдящи, обичащи, подкрепящи - са Милостта на Аллах към човекa.
Нямаше да е никак трудно на Всевишния да стори така, че човек да се ражда и израства по различен начин!
Но Той ни е дал родителите - да ни обгрижват и обичат за доста дълъг период от живота ни и наистина, това е проява на Неговата милост!
Когато си малък, твоето "Обичам те" към мама, е просто израз на твоята нужда от нея. Но нейната обич блика от всякъде. Само дето ти си още малък и не я виждаш, но я усещаш! Ти си твърде много егоист за майчината обич, която е единствената безкористна любов на Земята, за да й дадеш полагаемото й се. Затова Всемилостивия е сторил тази обич безкористна. Да не иска нищо в замяна и да я има въпреки всичко.
Когато я загубим, усещаме смисъла на тази обич и какво е значела за нас.
Усешаме това, че дори и да сме минали средата на нашия живот, когато сами имаме израстнали деца, че дори и внуци, ние пак сме деца на майка си! Пак получаваме майчината обич, която от никого другиго не можем да получим. Онази топла и неизискваща нищо обич - претворена в грижа. Срещу която се бунтуваме, докато я получаваме.
А когато я загубим, вече сме голи, без покрив, а над нас вали целия живот. И разбираме, че майка ни е била покрив, който Аллах ни е построил да ни пази в Дунийа.
Затова в Коран и хадиси постоянно четем за ролята и значението на майката и двамата родители, за това, че нашата признателност и отношение към тях Аллах е сторил да стоят редом с вярата в Него - толкова значими са...
Защото трябва да видим и осъзнаем Неговата милост, когато я имаме, не когато я изгубим.
Така че нека който си има жива майчица, да се замисли и да благодари на АЛлах за тази милост, да се усмихне и да е щастлив, защото рахматуЛлах е още непресъхнал, да прегърне тази Милост, да каже на майка си колко й е благодарен, защото благодарността към майката е благодарност към Аллах!
Знам, че са досадни понякога. Ние сме били далеч по-досадни - през тежката бременност и още по-тежко раждане, годините, докато сме били кърмачета-прохождащи-мрънкащи дечица...Когато живота на майките ни е бил не техен, а те са живяли нашия живот - спяли са само когато им позволим, хранили са се амо когато им позволим, усмихвали са се когато им позволим, дори са се гушкали с баща ни когато им позволим...и оше и още...
Разбрах смисъла на казаното, че човек почвал да остарява, когато починат родителите му. Той вече няма чие дете да бъде. Вече е само възрастен...
Затова благодарете на Аллах и покажете тази благодарност докато е време.
"В деня, в който Аллах сътвори земята и небесата, Той сътвори и сто вида милосърдие. Всяко едно от милосърдията беше толкова необятно, че е възможно да запълни пространството между земята и небесата. Само едно от тези милосърдия бе низпослано на земята. Ето с това милосърдие майката прегръща детето си. Другите същества общуват помежду си чрез това милосърдие. В Съдния ден Всевишния Аллах ще добави това милосърдие към останалите и те ще станат отново сто." (Пророк Мухаммад с.а.с.)
"Всевишния Аллах отлага наказанието на този, на когото пожелае, до Съдния ден, освен на съпротивляващите се срещу родителите си. Тяхното наказание ги сполетява още в земния им живот." (Пророк Мухаммад с.а.с.)
Милена-Иршад
Родителите - бдящи, обичащи, подкрепящи - са Милостта на Аллах към човекa.
Нямаше да е никак трудно на Всевишния да стори така, че човек да се ражда и израства по различен начин!
Но Той ни е дал родителите - да ни обгрижват и обичат за доста дълъг период от живота ни и наистина, това е проява на Неговата милост!
 |
Когато си малък, твоето "Обичам те" към мама, е просто израз на твоята нужда от нея. Но нейната обич блика от всякъде. Само дето ти си още малък и не я виждаш, но я усещаш! Ти си твърде много егоист за майчината обич, която е единствената безкористна любов на Земята, за да й дадеш полагаемото й се. Затова Всемилостивия е сторил тази обич безкористна. Да не иска нищо в замяна и да я има въпреки всичко.
Когато я загубим, усещаме смисъла на тази обич и какво е значела за нас.
Усешаме това, че дори и да сме минали средата на нашия живот, когато сами имаме израстнали деца, че дори и внуци, ние пак сме деца на майка си! Пак получаваме майчината обич, която от никого другиго не можем да получим. Онази топла и неизискваща нищо обич - претворена в грижа. Срещу която се бунтуваме, докато я получаваме.
А когато я загубим, вече сме голи, без покрив, а над нас вали целия живот. И разбираме, че майка ни е била покрив, който Аллах ни е построил да ни пази в Дунийа.
Затова в Коран и хадиси постоянно четем за ролята и значението на майката и двамата родители, за това, че нашата признателност и отношение към тях Аллах е сторил да стоят редом с вярата в Него - толкова значими са...
Защото трябва да видим и осъзнаем Неговата милост, когато я имаме, не когато я изгубим.
Така че нека който си има жива майчица, да се замисли и да благодари на АЛлах за тази милост, да се усмихне и да е щастлив, защото рахматуЛлах е още непресъхнал, да прегърне тази Милост, да каже на майка си колко й е благодарен, защото благодарността към майката е благодарност към Аллах!
Знам, че са досадни понякога. Ние сме били далеч по-досадни - през тежката бременност и още по-тежко раждане, годините, докато сме били кърмачета-прохождащи-мрънкащи дечица...Когато живота на майките ни е бил не техен, а те са живяли нашия живот - спяли са само когато им позволим, хранили са се амо когато им позволим, усмихвали са се когато им позволим, дори са се гушкали с баща ни когато им позволим...и оше и още...
Разбрах смисъла на казаното, че човек почвал да остарява, когато починат родителите му. Той вече няма чие дете да бъде. Вече е само възрастен...
Затова благодарете на Аллах и покажете тази благодарност докато е време.
"В деня, в който Аллах сътвори земята и небесата, Той сътвори и сто вида милосърдие. Всяко едно от милосърдията беше толкова необятно, че е възможно да запълни пространството между земята и небесата. Само едно от тези милосърдия бе низпослано на земята. Ето с това милосърдие майката прегръща детето си. Другите същества общуват помежду си чрез това милосърдие. В Съдния ден Всевишния Аллах ще добави това милосърдие към останалите и те ще станат отново сто." (Пророк Мухаммад с.а.с.)
"Всевишния Аллах отлага наказанието на този, на когото пожелае, до Съдния ден, освен на съпротивляващите се срещу родителите си. Тяхното наказание ги сполетява още в земния им живот." (Пророк Мухаммад с.а.с.)
Милена-Иршад
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар