Пролет след зимата

Хубаво е, когато виждаш идването на пролетта - мириса, който се носи от малките чудесни цветчета на дърветата и из тревата. Дори София разцъфна тези дни.

Отделно "настъпи" и астрономическата пролет...Въпреки че е поредния път, когато неживи неща влияят върху настроението ни и мисленето - това обаче е този път, когато влиянието е позитивно - човек се настройва оптимистично, с желание за работа и живот. 
Сигурно е въпрос на хормони, безспорно, но тях не ги виждаме. Единствено ненатрапчиво топлото  слънце и красиво изглеждащи, иначе мръсни градинки, пълни с туфи цъфтящи игличини и теменужки, сред които ти се иска с часове да стоиш и да вдъхваш прекрасния аромат - всичко това сякаш помага на кръвта ти да тече по-бързо във вените, успокоява ума и помага да дишаш по-леко...
Щъркелите се върнаха по родните си места и дори темерутите, онези, които уж не поглеждат наоколо казват: "Ех, ще се живее!"...
Синигери, косове и другите пернати не спират да пеят и това, по моему, пречи на работата, но пък е в унисон с оптимистичното, но леко завеяно и някак по детски весело настроение на човек. Сякаш си влюбен. 
Вероятно пролетта е начина, който Бог ни е дал, да се събудим след летаргията на зимата, през която работим и живеем сякаш по навик.