снимка |
Трима приятели отишли на екскурзия в Китай. Хотела, в който щели да останат, бил доста висок и тяхната стая била на 60-ти етаж. От съображения за сигурност асансьорите на хотела не работели след полунощ.
На следващия ден приятелите наели кола и цял ден се забавлявали и обикаляли, върнали се в хотела след полунощ и, разбира се, асансьорите не работели. Не им оставало нищо друго, освен да се възпозлват и стълбите и да се качат пеш.
Единия от тях казал: "Първите 20 етажа ще ви разказвам смешни истории, от 20 до 40-ти етаж друг ще разказва мъдрости, а последните 20 етажа третия ще разказва тъжни случки".
Така в смях и шеги приятелите изкачили първите 20 етажа.
Следващите 20 етажа слушали мъдрости.
Дошло време за тъжните случки. Така третия приятел започнал: "Моята първа тъжна история е, че забравих ключа на стаята в колата".
==========================================================
Тази история прилича на жизнения ни цикъл. Първите 20 години приемаме на шега, радваме се на всичко около нас. В следващите 20 години се опитваме да работим повече, да наваксаме пропуснато, женим се, имаме деца, това е време, в което натрупваме мъдрост.
След това идват 40 години и нагоре - започваме да имаме бели коси, започваме да разбираме, че живота ни отива към края си и трябва да се подготвим за Отвъдното.
За съжаление много са оставили ключа някъде в началото.
По-добре е, че започва живота си от начало със спомен за смъртта, отколкото да се подготвяме за нея в самия край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар