...

Радвам се, че Камал се сеща да ми подарява цветя и все измисля някакви интересни начини за подреждането им. Хем се сеща да ми откъсне някое дори и малко цветенце, хем мисли как да го аранжира в букет.
За мен би било достатъчно и само цвете, без каквото и да било друго.
Преди майка беше тази, която дори маргаритка от поляната щеше да ми откъсне. Камал, мисля, се научи от нея - не само се научи, но и му хареса да ми доставя някаква радост.

С това букетче ме изненада един ден след училище - беше направил един сърцевиден лист като подложка за цветята:

Душица :)

А този букет беше след няколко дни:

Изсъхна, но сърце не ми дава да го изхвърля!