Извън София

Най-после това лято и на мен ми се отвори възможност да се махна от горещините на града. Е, за малко, но ... по-добре за малко, отколкото изобщо...
Освен това е истина, че и няколко дни да се застои човек на едно място, е своего рода мързел. Определено си трябва движение и в буквалния смисъл!
Бях в родното си Врабево. По начина, по който описвам случката, ако някой, който не ме познава, чете блога, ще си помисли, че съм някъде далеч в чужбина. А аз съм само на 180 километра от Врабево...
невероятно, но факт...За последно си ходих още през април.
Както и да е.
Днес се прибрах, заедно с мускулната sи треска от катеренията и обикалянията :) Заедно и с доста домашни и най-вкусни на света домати, грозде, червено цвекло, сливи...и други нещица от градината.
Баща ми е влюбен в градината си, успокоява гo и алхамдулиллах, отлежда невероятно големи и вкусни плодове и зеленчуци.
Усетих, че и мен ме влече градинарстването, макар да изпуснах доста години от младините си, в които смятах, че градинарстването е нещо скучно...Но иншаАллах да имам още възможности да се занимавам с това така красиво и успокояващо нещо, като отглеждането на растения - независимо дали са за ядене или за красота.
Ето го и него - точно на пресечката на диагоналите между Ловеч, Троян, Севлиево и Априлци, срещу Ботев, Левски, Триглав и изобщо - точно срещу Централния Балкан, като от Гаур Баир, като на длан, се вижда Севлиево, Априлци и върховете, Козя стена!

Най-прекрасната естествена панорама!

На горните снимки в далечината се виждат всички изброени от мен върхове.
Самото село винаги е приличало на самолет :)
В землището от страната на сниманото от мен, от гледката на Гаур баир, са трите язовира пред Каля черква и Градинарския язовир.
На слизане от баира използвахме новия път, който са направили от Софарма и по който вече се качват и превозни средства и това, погледнато от добрата страна, е възможност за трудноподвижни хора, да се изкачат на високия 800 метра баир.
Та на слизане, се натъкнахме на едно голямо конско стадо. Красиво и малко страшно :) Защото мъжкия ни следваше до последно :)

Това е мъжкия, красавец, забеляза ни и после се отмести встрани, а женските и малките го последваха.

Един ден след разходката по Гяур баир, отидохме до друг голям язовир - Ледиво. Не знам откъде е името му.
Той се стопанисва от Рибарската дружинка.

В същност, същия конски табун обикаля землището на селото и ето тук е разградил този именно имот и то съвсем скоро преди да отидем ние. Отворили са портата, влизали са където си искат.

Дърветата са се навели до земята от плодове!

Алчни богаташи, са отклонили всичката вода за вилите си.

 Горните две снимки, са на плоча, върху която е капала вода от чешмата - всичко, което се вижда, е варовик!

Другата разходка, е за риба на язовир Каля черква. Това е едно място, на което обичаме да ходим, защото е тихо, спокойно и красиво.

 Нашия татко рибар наистина ни нагости с риба за вечеря

 А това е сладкия помощник, който обаче точно тогава вдигна температура и се разболя доста тежко за следващите няколко дни

 А това беше моя транспорт от село до язовира. Не си го спомнях от момичешките си годни да е било толкова тежко...:)

 Е толкови са таранките...малки...ама много :))

Това беше наистина много смешно, но късно извадих фотоапарата :) Въдицата на Адхам се закачи за ябълковото дърво, той се покачи да я свали, люшна се и едвам слезе. Припаднахме с Коко от смях :))

 Не се вижда добре, наистина, но на отсрещните дървета живеят хилядо лястовици. Преместили са се заради сухото и горещо лято от селото, до язовирите.
Почти не свалях очи от тях да ги гледам!

Е, тук е ясно :) Печем си рибката за вечеря :)