Плетени одеялца/ Crocheted blankets

Иска ми се да комбинирам. Всичко тръгна от едни объркани цветове в магазин за прежди -  онлайн...! Невероятно, но факт - избираш прежда по каталога им и като я получиш, оставаш ококорен и се чудиш чия поръчка си получил...
Както и да е, всичко може да свърши работа, стига да имаш идеи на ума си. 
Лошото е, когато си като мен и правиш нещо ей така и после му търсиш приложение...Така не е добре и се опитвам да се превъзпитам, засега - не особено успешно.
И пада едно разплитане! 
Отделно съм доста завеяна и от това произлиза проблем с пропуснати бримки и - пак разплитане. 
Та така - колкото плета, толкова и разплитам - поне в това отношение малко се превъзпитах, защото преди криех грешките си - нещо като Джаста-Праста, сега ги поправям.

Засега последната идея е за две одеалца - едното с големи квадрати с различни Тунизийски плетки, а другото - пак с големи квадрати с различни кроше плетки и комбиниране на цветове.

Тунизийски ветрилообразен шал, продължение/ Тunisian Wingspan scarf

След обещаващото начало (ТУК), сегашното положение на шала е не по-малко обещаващо, макар шала да не е съвсем готов.
Тъй като преждата е по-тънка и куката е номер 4, свивките на модела бяха 16 на брой за завършено изделие, аз съм изплела тези 16 вече, но шала не е готов. Така че предстои още работа, не знам колко обаче.
Красиво е и се чудех какъв още аксесоар да изплета към шала.

Всъшност се "бавя", защото плета и детско одеалце, т.е. - две. Едното е с големи квадрати на 1 кука, а другото е с големи тунизийски квадрати - и на двете квадратите са с различни плетки и цветови съчетания. Циганийка :)

Кутийка/ Box - tutorial

Чудната идейка е директно копирана от блога на Пламена Панайотова ака PLANMITO

Тази кутийка я видях в блога на Краси и няколко сайта в Интернет, и намерих една изключително сложна схема. Извадих тримера и започнах да мисля лесна кройка. Картонът ми е 9/12 инча. На дългата страна правя сгъвки на 3,6 и 9 инча. На късата - 3 и 6 инча.

Разрязвам по схемата.

Изрязвам диагоналите по схемата.

Три картончета 5/5 инча. В случая тези ги обърках и са 4/4 инча, и за да ги използвам направих още един скрин.:)

Готовите чекмеджета 3/3/1 инча.

Големият скрин.

Малкият скрин.

Двата скрина - шарени до неузнаваемост! :))

Пролет след зимата

Хубаво е, когато виждаш идването на пролетта - мириса, който се носи от малките чудесни цветчета на дърветата и из тревата. Дори София разцъфна тези дни.

Отделно "настъпи" и астрономическата пролет...Въпреки че е поредния път, когато неживи неща влияят върху настроението ни и мисленето - това обаче е този път, когато влиянието е позитивно - човек се настройва оптимистично, с желание за работа и живот. 
Сигурно е въпрос на хормони, безспорно, но тях не ги виждаме. Единствено ненатрапчиво топлото  слънце и красиво изглеждащи, иначе мръсни градинки, пълни с туфи цъфтящи игличини и теменужки, сред които ти се иска с часове да стоиш и да вдъхваш прекрасния аромат - всичко това сякаш помага на кръвта ти да тече по-бързо във вените, успокоява ума и помага да дишаш по-леко...
Щъркелите се върнаха по родните си места и дори темерутите, онези, които уж не поглеждат наоколо казват: "Ех, ще се живее!"...
Синигери, косове и другите пернати не спират да пеят и това, по моему, пречи на работата, но пък е в унисон с оптимистичното, но леко завеяно и някак по детски весело настроение на човек. Сякаш си влюбен. 
Вероятно пролетта е начина, който Бог ни е дал, да се събудим след летаргията на зимата, през която работим и живеем сякаш по навик. 

Майката е милостта на Всевишния към хората

източник - тук

Майката е Милостта на Аллах към хората! 
Родителите - бдящи, обичащи, подкрепящи - са Милостта на Аллах към човекa.

Нямаше да е никак трудно на Всевишния да стори така, че човек да се ражда и израства по различен начин!

Но Той ни е дал родителите - да ни обгрижват и обичат за доста дълъг период от живота ни и наистина, това е проява на Неговата милост!

muslimmatters.org

Когато си малък, твоето "Обичам те" към мама, е просто израз на твоята нужда от нея. Но нейната обич блика от всякъде. Само дето ти си още малък и не я виждаш, но я усещаш! Ти си твърде много егоист за майчината обич, която е единствената безкористна любов на Земята, за да й дадеш полагаемото й се. Затова Всемилостивия е сторил тази обич безкористна. Да не иска нищо в замяна и да я има въпреки всичко. 

Когато я загубим, усещаме смисъла на тази обич и какво е значела за нас.
Усешаме това, че дори и да сме минали средата на нашия живот, когато сами имаме израстнали деца, че дори и внуци, ние пак сме деца на майка си! Пак получаваме майчината обич, която от никого другиго не можем да получим. Онази топла и неизискваща нищо обич - претворена в грижа. Срещу която се бунтуваме, докато я получаваме. 
А когато я загубим, вече сме голи, без покрив, а над нас вали целия живот. И разбираме, че майка ни е била покрив, който Аллах ни е построил да ни пази в Дунийа.

Затова в Коран и хадиси постоянно четем за ролята и значението на майката и двамата родители, за това, че нашата признателност и отношение към тях Аллах е сторил да стоят редом с вярата в Него - толкова значими са...

Защото трябва да видим и осъзнаем Неговата милост, когато я имаме, не когато я изгубим.

Така че нека който си има жива майчица, да се замисли и да благодари на АЛлах за тази милост, да се усмихне и да е щастлив, защото рахматуЛлах е още непресъхнал, да прегърне тази Милост, да каже на майка си колко й е благодарен, защото благодарността към майката е благодарност към Аллах!

Знам, че са досадни понякога. Ние сме били далеч по-досадни - през тежката бременност и още по-тежко раждане, годините, докато сме били кърмачета-прохождащи-мрънкащи дечица...Когато живота на майките ни е бил не техен, а те  са живяли нашия живот - спяли са само когато им позволим, хранили са се амо когато им позволим, усмихвали са се когато им позволим, дори са се гушкали с баща ни когато им позволим...и оше и още...

Разбрах смисъла на казаното, че човек почвал да остарява, когато починат родителите му. Той вече няма чие дете да бъде. Вече е само възрастен...

Затова благодарете на Аллах и покажете тази благодарност докато е време.

"В деня, в който Аллах сътвори земята и небесата, Той сътвори и сто вида милосърдие. Всяко едно от милосърдията беше толкова необятно, че е възможно да запълни пространството между земята и небесата. Само едно от тези милосърдия бе низпослано на земята. Ето с това милосърдие майката прегръща детето си. Другите същества общуват помежду си чрез това милосърдие. В Съдния ден Всевишния Аллах ще добави това милосърдие към останалите и те ще станат отново сто." (Пророк Мухаммад с.а.с.)


"Всевишния Аллах отлага наказанието на този, на когото пожелае, до Съдния ден, освен на съпротивляващите се срещу родителите си. Тяхното наказание ги сполетява още в земния им живот." (Пророк Мухаммад с.а.с.)

Милена-Иршад

Необичайно плетене с шнур

Необичайно плетене с шнур

Lets ripple или за един по-дълго време плетен шал

Грабна окото ми още като го видях. Но се забавих - едно заради хлъзгавата прежда, която иначе изглежда чудесно, а и е лесна за плетене на 1 кука - турска е, 100% вискоза, YarnArt.
После ме грабнаха доста семейни неудачи, но плетенето ме успокоява, но не ме спаси от грешките, които допусках непрекъснато. Та този иначе чудесен пролетен шал, е разплитан десетки пъти и то по над 20 реда...
В момента е на около 85% готов - не съм сигурна точно каква ще е дължината му, но ще е над 120 см.
Плета с кука G (nom 4), Тунизийска плетка.

Та-да-дадааааааааа - ето го готов + пръстен и брошка:

Една шал яка с Тинизийска плетка/ One Tunisian Snood

Crocheting with Symbols

via Crochet me and Toni Rexroat

Toni makes useful and easy explanation.

Тунизийски ветрилообразен шал/ Tunisian wingspan shawl

Преди време изплетох един вид ветролиобразен шал на 1 кука, но много ми се искаше да направя и с тунизийско плетене.

Харесах проект в raverly на Amy Depew и не съм се отказала, но този, който почнах, е малко по-различен, макар и също ветрилообразен.

Вълната е 100% студена вълна, меланж - ще видите на снимките, а модела и плетенето са с помощта на www.redaktionhug.de.

Засега работата напредва, макар принципно да не обичам да върша само едно нещо и затова плета едновременно и други неща. Въпреки че се зарекох преди време докато не свърша едно, да не почвам друго...и го спазвам в разумни за мен граници :)

Много ме човърка факта, че не успях всичко това да го покажа на майка ми, щеше много да ги хареса и си я представям какво щеше да направи и каже...Да, знам какво значи всичко това, но си е факт. Раната ми е прясна. А плетенето ме успокоява.

Проекта в http://ravel.me/irshad/tw2

Текстови символи в схемите за плетене на 1 кука/ Crochet symbols

It is so nice of Jamey from Dabbles&Bubbles  that she helping us with crochet symbols. You can download the table or watch the youtube video explanation.

-------------------------------------

Crochet symbols and directions chart with US and UK terminology

About the author

By Jamey Ekins ~ Being imaginative, crafty and artistic is just like breathing to me. I blog about crafting, design, kids fun and activities, DIY's, crochet, sewing, art, recipes and more. You'll find lots of free loot too including, patterns, printables, tutorials and downloads. New and creative ideas are posted frequently so stop by and check it out.

На майка ми

I was born in the land of the sun And the tall green grassAnd I don't understand How all this has come to pass

Обичаше есента, но си отиде в края на зимата. Не знам защо обичаше есента повече от пролетта - да, невероятно красива, но беше точно преди зимата. Просто беше тъжна по душа и вероятно затова есента й беше по-близка. Умееше да се радва, но тъгата вътре в нея не я напускаше никога. 
Тя ме научи да обичам да чета, да виждам птичките, облаците, тревичките и всички иначе дребни нещица. 
Щасливо съм родена като желано дете на любовта - истинската, единствената любов на майка, беше татко ми - винаги на първо място сред хората... А и тя беше неговата любов. Единствена.
Тя слагаше дори паста на четката му сутрин.
Сега няма кой да му слага паста на четката, да му направи кафенце, за да е готово на масата, като стане от сън.
Няма да има кой да му приготви дрехите за след баня точно по реда на обличане, за да му е удобно и да не настине...
Любов, истинска любов.
Надявах се, че като остареят, ще се радват само на себе си до другия. Не беше така. Болестите и проблемите ги сломиха, независимо двете чудесни деца и четиримата истински мъже, макар и невръстни на години - внуци, които имаха. Та толкова се караха! СубханАллах, като куче и котка. А толкова се обичаха!

Майка беше съвсем различна, когато бях малка от това, което беше преди да почине. Емоционална - това е била винаги, с меко сърце, изключително отворена за чуждата болка и страдание, гостоприемна - залъка от устата си даваше, ако разбере, че другия има нужда от него.
Не, няма да й пиша биография. Детството й не е било щастливо - бедно, повечко бой и малко обич - предимно от дядо й Йово, който починал и тя все си го споменаваше, че е бил единствения, който я е обичал...Дядо Йово е с фамилия Челекетич, от Австро-Унгария.
Мама е била кльощава като момиче, една такава хубава, но недохранена.
Много боледувала от бъбреци и дори повтаряла една година заради това.
Когато разбрала  - казали по радиото, че във Врабево - някакво си село на 250 км от нейното Расово, откриват климатично училище с пансион и храна, тя хванала автобуса - някои помнят рейсовете от преди '70- та година, отишла до Врабево на своя глава и си оправила документите да учи там, за да не дават родителите й никакви пари за нея. 
Баща й - дадо Петър, е починал след множество побои, заради изчезналия си брат, за когото са мислели, че е избягъл "на Запад" и са го били - поваляли са го с ритници на двора и са го ритали в бъбреците, докато лека-полека милия старец починал - беше '73-та година, а майка е била само на 23 години.
А аз - на 3, брат ми - на 1.
Майка имаше много красив брат, Ален Делон не струваше по външен вид пред него. Почина млад, на 47 от неовладян мозъчен инсулт. 
Като малка си хапвах бой от майка - такова й беше възпитанието, но успя - казвала съм го много пъти, че пред нея и баща ми, аз като родител не струвам нищо. Е, децата ми казват, че не е така. Аллах помага...
Спомням си, че когато прочетях някоя книга или отидех на кино - едно време веднъж седмично идваше нов филм - майка ме караше да й ги разкажа и да й кажа коя е поуката...
Винаги беше искала да стане учител по история и български/ литература. Бяха абонирани за новите книги в книжарницата и се гордеех с библиотеката...
Играеха в театрална трупа с татко...Той рисуваше много хубаво и тя постоянно ми го повтаряше и това, че съм приличала на него, поощряваше ме да рисувам.
Много ми се караше, обаче винаги имах подкрепата на родителите ми. Винаги.
Тя държеше да ми казва, че ме обича, но аз нямах нужда да го чувам - знаех го. Винаги ме подкрепяха!
А как се грижеше за някой от нас, когато се разболее! Няма такъв болногледач на света! Чак да ти се прииска да се разболееш (опит за шега).
Та така - година след година, болестите й се увеличаваха или интензитета на съществуващите. Ту беше на санаториум след лечение на бъбреци, ту за хипертония, ту за главоболие, счупване на нещо си. После брат ми едвам го спасиха след спукана язва, те дари толкова кръв и от притеснения тогава, получи анемия. Оказа се, че е имала и растяща миома. Анемията беше голямо мъчение. Лека-полека брат ми се оправи. Майка оперира миомата - изчистиха я напълно. Взе, че падна, носейки бутилки и си сряза едни сухожилия - така и не успя съвсем да си раздвижи дланта.
Беше малко разочарована, че не станах лекар - знаеше любовта ми към медицината и винаги казваше "Ти ще ме излекуваш!". Не успях дори да помогна.
Станах инженер-химик, а и ден не работих като такава - това ги разочароваше с татко. Сигурна съм.
Развода ми, тежък и неприятен - за тях сигурно също е било тежко, но покрай моята болка и разочарование, не мислех за тях - приемах мама и татко като даденост. Така и бяха - до мен, гледаха прекрасния ми Борис. Голямат радост и винаги на второ място в касацията по обич на баба си.
Той я погреба - плати всичко за погребението й. Детето, мъжът Борис.
После аз легнах на смъртно легло, в кома. Едвам оживях. Как го е преживяла - поредния въпрос как е успяла...
Беше неотлъчно до мен след операцията, когато не можех да ставам и да се храня сама...
Беше щастлива, че се намерих с Адхам - прекрасния й зет, с когото така се обичаха - да си кажат поредния виц за тъща и зет, да й купи любимо газирано, да запалят по цигара (когато тя пушеше) и пр...
Да спомена, че има и чудесна снаха - редкия случай на обич между снаха и свекърва, както е между тъща и зет...Антоанета беше обичана и грижовна снаха, а майка беше обичана и грижовна свекърва...
На другата година след операциите ми забременях с Камал. 
Обаче тя имаше страхотен проблем с бъбреците и се оперира. Тежко беше и оттам някак тръгна надолу. Само месец по-късно получи инсулт. Два месеца след първия, получи втори инсулт...
Остеопороза, гонартроза, коксартроза, хипертония 1-ва степен, чернодробна стеноза. След време и Паркинсон в начална степен. Започна да се движи трудно. 
По това време почина майка й - майка ми много страдаше от това, че не й се обадиха навреме, за да види майка си жива.
Междувременно приех Исляма и се забрадих. В началото не й беше много приятно - не Исляма, а забрадката ми. После се успокои и дори ме защитаваше, ако се наложи. Като снимаха първия филм на Карбовски - бяха много сладки с татко. 
Преживяха трудно нахлуването на НСБОП у дома и това, че ме набедиха за терорист. Плачеше по телефона - не й бях казала, чула по новините. Аз й казах да спре и да ме чуе и казах "Повярвай ми, нищо лошо не съм сторила, не съм нарушила закон. Вярваш ли ми?" Тя отговори "Да" и след това не сме говорили повече за случилото се. 
Много й липсваха внуците, докато всички живеехме в София, постоянно идваше я у нас, я при брат ми или децата ходеха при баба и дядо. Често се събирахме на вечеря при тях. 
Когато баба ми се разболя от рак на стомаха, я гледаше като бебе - изнасяше я на ръце да поседне пред къщата на слънце. Като млади се караха - майка ми се сърдеше, че пр икараница защитавам баба пред нея, а баба се сърдеше, че защитавам майка. Така като млади правим глупости, за които се ядосваме после. Та и те се заобичаха след време. Баба при целия си инат разбра, че може да разчита на майка, както и майка при целия си инат разбра, че може да разчита на баба. И баба разбра, че никой, освен майка няма да я гледа, ако се разболее и легне на легло. Така и стана. 

Карахме се - аз и майка. Бяхме много различни по характер. Тя постоянно ми правеше забележки, а аз много се ядосвах от това и все плачех. 
Но сега си мисля за някоя, която и да била конкретна случка, когато сме се карали и не мога да се сетя. Принципно съм оперирана от лоша памет, а пък от майка ми минаваше бързо. 
Адхам ми действаше много успокояващо - моите родители обичаше като собствени и все ми казваше - спокойно, имай търпение.
Постоянно ми звънеше по телефона - може би липсата на социален живот й подейства допълнително утежняващо. Не можех винаги спокойно да говоря или изобщо да говоря. А тя все с пълни подробности ми разказваше как и какво е сготвила и пр. 
Преди година и половина татко се разболя от рак на стомаха. Тя се побърка от мъка. Операцията беше тежка - но тя беше неотлъчно до него. 
Каквато си беше грижовна - всеки да е нахранен и чист (това бяха най-важните неща за нея), стана като орлица над баща ми. 
И това как е преживяла? Не се знае.
Последните години много страдаше от кости - страхотни болки и никой лекар не помогна. С нищо. 
Кръвното й стигна до 240 и уж лежа в болница за това, но нямаше голяма полза. Не мога да се сетя за какво НЕ е лежала - ами да, не е била болна от хепатит.
Милата година, декември, ни изненадаха с татко - хоп, без да ни казват, пристигнаха в София и ни взеха на Врабево. колко хубаво беше - имам снимки на котетата от тогава. Майка беше много щастлива с тия котета - обичаха се взаимно.
А времето не беше зимно и си изкарахме толкова хубаво.
Че дойдоха и семейството на брат ми и се събрахме цялото ни голямо семейство - за последен път.
От преди 3 седмици някакъв лекар сменил лекарството за кръвно на майка ми, защото много й се подули краката и тя започна неимоверно да го вдига, всеки ден повръщане, главоболие, падаше постоянно. Докато на 25.03 получила инсулт и я откарали в болицата в Троян. Същия ден Камал си счупи ръка и не можах да замина при родители ми. Няколко дни преди това Адхам беше заминал в чужбина.
Всичко това стана във вторник. Снаха ми успя да отиде в събота и тогава беше последния ми разговор с майка по телефона. До съботата тя беше лека-полека изгубила съзнанието си, единствено познаваше татко и беше познала Антоанета, когато я видяла. 
Говорехме си по телефона, че сготвила яхнийка, беше готвила бобец, излизаше да простира...
Принципно не знаеше много от заниманията ми. Бях избродирала за нея и татко една тройна картина с изонит, един есенен книгоразделител за нея - тя беше толкова горда с тях и ги показваше да се похвали на всеки гост у дома. 

Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малка...

Книгоразделителя го беше подарила на една лекарка. В последно време й казвах, че си плета, не мога да го изрека какво беше желанието ми да й покажа какво съм оплела. Толкова искаха да види! 
Поне преди нова година, виждайки един шал и шапка, които бях оплела, така ги хареса и й ги подарих с голям кеф - със същия кеф тя ги беше носила...

В неделя изпадна в будна кома. В понеделника хванахме автобус с децата и пристигнахме в Троян. Аз останах при нея, да сменя татко и Антоанета.
Надявам се да разбра, че Борис и Камал бяха там, че аз бях при нея. Много се зарадва, когато й правех масаж на краката, ръцете и гърба.
Във вторник отказаха бъбреците й. Напълно. Не изчака дори първата хемодиализа.
Спеше, този път по-спокойно от всички други пъти, когато езика й пречеше. Аз бях седнала до леглото й и в един момент усетих, че липсва шума от дишането й.
Така си отиде в съня си, след цял живот, изпълнен с физически болки.
Когато обаче пристигнахме с катафалката пред къщата ни на Врабево, не знам защо реших да хвана любимото й котенце - Рагнелчо и да го занеса при нея - знам, че е тъпо, но ми се искаше да го направя. Той започна да ме съска и изобщо не успях да го доближа!
Съжалявам, че ходих с погребението до гробищата. Всъщност аз я завих, почистих я от останалите цветя преди да я спуснат. Независимо от студения и мрачен ден, тогава точно небето се изясни и слънцето напече. Дори след като си тръгнаха хората, аз и Камал поседяхме отстрани до гроба и гледахме как гробарите я заравят и оправят мястото. Беше слънчево и топличко.
След час небето се захлупи и заваля. 

После разглеждахме албумите - тя беше много сантиментална и снимките са подреждани с любов и старание. 
Много красива, непременно ще я покажа, искам да се похваля. Да...
Мислех си каква романтична беше - и до последно си беше романтична. Но живота я смачка. След инсултите вече не четеше, може би съзнанието й се беше променило или възможностите за всичко това. Четеше жълта преса, ядосваше се на клюките, но и тя клюкареше. Беше минала на едно по-различно ниво, по-лесно смилаемо. 
Не беше тя.
Пак си обичаше поезията, класиката в музиката, живописта и киното - но просто ги обичаше и вероятно й живееха само в спомените. 
От млада обичаше да си води бележки, да си преписва стихове и разни други неща.
Имаше висок, стегнат и красив почерк. Постепенно се промени, покрай парезата на дясната ръка, почеркът й стана дребен и разкривен.
А сега живееше с всекидневните филми по ТВ, разни предаванийца, кой какво направил, с кого и защо и пр...
Но си беше моята майка. Единствената.
Сега се е срещнала с моя и нейния Бог и само се надявам на това, че Той е казал, че Неговата Милост е преди Неговото наказание. 

Есента ме приспива.
И пурпурни капят листа
И плаче над мене,
и плаче с листа есента.

Не мога да имам друга майка, освен моята майка. Човек има само една майка и изгуби ли я - край, връщане няма. 

Free patterns

So many nice free patterns are available HERE by Moda Home

• 
  Bartholo-meows Reef
• 
  Heart Quilt Block
 
• 
  Mixed Bag Which Way
• And other...!

Свежия шал на сърчица/ Heart crocheted scarf/ neckband

Тъй като много ми хареса плетката "на сърчица", реших да я изплета. Оригинала, от който гледах, е тук.

Направих и едно цвете-брошка, което може да се мести по шала, както и самия шал да се сложи по различен начин.

Все таки - свеж и женствен - това е впечатлението ми от сладката преливаща се прежда и сърчицата.